ЛАНДШАФТЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК “ГРАДИЩЕ”
Светилището е разположено върху рид с дължина приблизително 700 м, ориентиран север ‐ северозапад – юг ‐ югоизток. Върху рида с площ около 20 дка се открояват три изявени скалисти кулминациии с максимална надморска височина 879,80 м. Възвишението е естествено защитено, достъпно единствено от северозапад. От всички останали страни е оградено от внушителен и живописен каньон.
Склоновете са много стръмни, а на места скалите са почти отвесни, като от изток – североизток образуват пропаст с дълбочина над 50 метра. Върху билото на възвишението и по южния склон има неголеми, естествено заравнени площадки, оградени с оголени скални блокове. На места скалите оформят причудливи, често внушителни фигури Някои от тях са особено атрактивни и могат да бъдат оприличени с човешки профили, фигури на животни, риби, костенурки, птици. Комплексността на композициите, качеството и вида им, както и строгата им пространствена ориентация, създават впечатлението, че някои от фигурите са резултат от изкуствени изсичания и обработка на скалите. Могат да бъдат забелязани изкуствени заравнявания на скалите, изграждане на улеи и т.нар. шарапани, които се свързват обичайно с религиозните вярвания на траките и с практикуваните от тях възлияния.
Светилището е открито през ранната пролет на 2000 г. от покойният проф. Тодор Бояджиев при едно от поредните му пътувания из Родопите.Първите археологически проучвания са проведени през 2008 година и доказаха, че на това място се откриват културни следи от праисторическата и античната епохи. В резултат на проведеното проучване, обектът в м. Градището е обявен за недвижима културна ценност с национално значение.
През месец март 2011 г. Община Гърмен започва работа по проект „Повишаване на атрактивността на трансграничния регион Тасос – Гърмен чрез повишаване стойността на местните природни ресурси”, финансиран по Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007‐2013 г.Във връзка с този проект са проведени и археологически разкопки чиито резултати дават възможност да се установи хронологията на обекта както и неговата характеристика. Археологическите проучвания бяха съсредоточени в северозападната част на обекта. Проучена е площ от общо около един декар върху в най-високата част на възвишението и в отделни сондажи в различни части на югозападния склон.
Най-ранните следи от човешко присъствие се отнасят към късната каменно-медна епоха – края на V хилядолетие пр. н.е., а най-късните археологически материали датират от късноримската епоха (ІІІ-ІV в.от н.е.). Праисторическите съдове са изработвани на ръка или с помощта на грънчарски калъпи. При декорацията на керамиката са използвани различни техники – врязана, набодена, отпечатана, рисувана, като най-широко застъпено е рисуването с графитна боя. Графитната рисунка е нанесена прецизно, орнаменталните композиции са умело балансирани, а сивкавият метален блясък на графитните линии се откроява на фона на тъмната, излъскана повърхност на съдовете.
Допълнителен колорит в орнаменталните схеми внасят запълнените с червена и жълтеникава минерална боя полета. Най-многобройни на територията на светилището са културните следи, оставени от тракийското население през ІІІ – ІІ в. пр. н.е., което е използвало това място като светилище. Скалното светилище на траките в м. Градище притежава всички основни характеристики на този тип обекти – каменни заграждения, депа за дарове в скални цепнатини и ниши, глинени олтари.
Най-интересни до сега са проучените основи на зидове от сгради, или зидове, които ограждат сакрални пространства, издигнати върху скални масиви. Изключителен паметник е и откритият глинения олтар – „есхара” с врязана украса по повърхността, които се свързва с практикуване на възлияния и други религиозни обреди. Откритите движими археологически ценности също са характерни за светилищата – глинени съдове, лампи, глинени тежести за стан и прешлени за вретена, железни оръдия на труда. Датировката на тези находки показва, че светилището е било използвано най-интензивно за религиозни нужди в периода ІІІ-ІІ в. пр. н. е. и в римската императорска епоха – ІІ – ІV в. от н.е.
За статията са ползвани материали от:
SharenaCherga.com
NaSelo.net
Blagoevgrad.eu